Всеки, който се е занимавал по един или друг начин с китайски език, се е сблъсквал със системата пинин (拼音 pīnyīn). Пинин означава „спелуване на звуци“.
За останалите ще уточним – това е най-разпространената в момента система за транскрибиране на китайския език. С нейна помощ разгадаваме как да прочетем йероглифите и точно в кой тон да ги изговорим. Страхотното при нея е, че е базирана на латинската азбука, което ни спестява ученето на още едно нещо в процеса на усвояването на екзотичния за нас език.
В тази статия няма да обясняваме как да четете и използвате пинин. Ако имате такова желание, съветваме ви да се свържете с нашите преподаватели или директно да си запазите безплатен час на нашия сайт – https://nauchikitaiski.com/zapazi-chas/. Тук само ще разкрием някои факти от историята на системата.
Кой и кога създава пинин?
Създава се от група китайски лингвисти през 50-те години на ХХ в. като част от проект на китайското правителство. Сред тях е Джоу Йоугуан (周有光 Zhōu Yǒuguāng, 1906–2017), който впоследствие е наричан „бащата на системата пинин“. Джоу всъщност е икономист и е работил като банкер в Ню Йорк. Прибира се в Китай с надеждата да помогне за възстановяването на страната след създаването на Китайската народна република през 1949г. През 1955г. Китайското министерство на образованието създава Комитет за реформа на писмения китайски език и премиерът Джоу Ънлай възлага на Джоу Йоугуан да създаде нова система за транскрибиране.
(източник Baidu)
Пинин системата е базирана на по-ранните форми на транскрибиране на китайския език: Gwoyeu Romatzyh от 1928г., Latinxua Sin Wenz от 1931г. и диактричните знаци на джуин (или bopomofo).
Етапи от историята на пинин
За първи път системата се публикува на 12 февруари 1956 г. Нейната първа преработка е официално обнародвана от китайското правителство на 11 февруари 1958 г. Впоследствие тя претърпява още няколко промени.
Въведена е в началните училища като начин за преподаване на стандартното китайско произношение и е използвана за подобряването на степента на грамотност сред възрастните.
По време на разгара на Студената война използването на пинин системата вместо Йелската романизация извън Китай се е разглеждало като политическо изявление или отъждествяване с китайския комунистически режим.
В началото на 80-те западните медии в публикации по отношение на континентален Китай започват използването на пинин вместо по-ранните системи.
Международна организация по стандартизация приема пинин за международен стандарт през 1982 г. ООН я приема през 1986г.
Китайската народна република през 2001 приема Закон за национален общ език, с който предоставя правни основания за използването на пинин системата.
Опити за приемането на пинин в Тайван има 2002 и 2009, но те са безуспешни. В момента страната няма една единствена стандартизирана система за транскрибиране.