Всички сме чували легендата за това как при раждане на бебче в семейството родителите китайци пускат една метална тенджера по стъпалата и звукът, който вдигне, определя името на детето (обикновено в нашите представи това винаги е ,,Джанджун“ или нещо производно). Мислим, че това е един доста креативен начин да се следват повелите на съдбата, но все пак в реалността нещата стоят малко по-различно.
Нека да проследим как се е променила традицията на имената в Китай през вековете
Много години назад, преди новата ера, китайците са имали фамилно име (姓), лично име (名), родово име (氏), обществено име (字) и до две титли – стандартна (爵) и посмъртна (谥). Обикновените хора имали право само на лично име. Най-ранните сведения за имена по китайските земи (отпреди 5000-6000 години) сочат, че тогава те се предавали по майчина линия, тъй като повечето от фамилиите съдържали йероглифа за жена (姚, 姬,姜). Тези, които носели същото име като това на императора, били принуждавани да се преименуват. Традицията за записване на членовете на една фамилия в родословното дърво имала ключово значение.
Фамилните имена като родова памет
В следващите векове фамилните имена се превърнали в един вид историческа нишка на семействата, предавана от баща на син. Чрез проследяване на фамилното име и до днес хората могат да намерят своите корени векове назад. По време на династия Сун (宋朝 960-1279) най-разпространените фамилни имена били включени в поемата Байдзясин (百家姓) или Фамилиите на сто семейства. Тя станала толкова известна, че послужила за основа на днешния израз, който се използва за обозначаване на обикновените хора (老百姓, букв. 100 древни фамилии).
Как се избират китайските имена в наши дни
Днес имената на китайците се състоят от фамилия и лично име, като фамилията винаги стои пред личното име, за разлика от общоразпространената практика на лично име и фамилия. Съществуват над 5000 китайски фамилии, от които едва 100 са фамилиите, използвани от цели 85% от китайското население. 20% от китайците носят фамилиите Уан (王), Ли (李) и Джан (张). При сключване на брак жената не взема фамилията на съпруга си и децата са тези, които продължават традицията на рода. Личните имена най-често са двусрични, но има случаи и на едносрични.
Имената най-често се избират според благозвучността и значението на йероглифите, които ги съставят. В много случаи те изразяват желанията на родителите детето им да е здраво, успешно, целеустремено. Мъжките имена често включват символи на силата, смелостта, мъдростта – тигър, дракон; а женските – на красотата, нежността, елегантността – цветя, феникс. Рядко децата се кръщават на роднини, защото се счита, че това би довело до лош късмет. Интересна е традицията за даване на млечно име на новородените, които получават официално име 100 дни след раждането си. Обикновено то е умалително и включва йероглифа за малък (小 xiǎo, сяо). Днес на родителите е позволено да дадат име на бебето до един месец след раждането, тъй като се смята, че дотогава то ще е проявило някаква характерна своя черта, която може да бъде отразена в името.
Форми на обръщение между китайци
В комуникация китайците се обръщат към близките си с роднински наименования (леля, чичо, по-голям брат и т.н.). Когато разговарят с хора, които уважават, китайците използват фамилията плюс титлата на човека (Учителю Ли, Инженер Бин). Ако диалогът е между възрастен и дете/млад човек, много често възрастният използва думата за малък, млад (小 xiǎo, сяо) в съчетание с името на човека – Сяо Фан, Сяо Мей. Обратното – ако по-млад човек иска да се обърне към възрастен, той употребява думата за възрастен, мъдър (老 lǎo, лао) заедно с името – Лао Дзюн, Лао Тиен.
Китайците много държат на репутацията и доброто си име и в тази връзка ще завършим статията с една мъдра тяхна поговорка:
,,Доброто име побеждава красивия външен вид.“ – 美名胜过美貌。 (Měimíng shèngguò měimào.)
Ако искаш да разбереш какво е твоето китайско име, свържи се с представител на НаучиКитайски и той с радост ще ти отговори.
