Рибарчето със своята въдица

   Имало едно време един стар рибар. През деня ловял риба край реката, а нощем спял в рибарската си лодка. Дните му преминавали в нищета, докато една вечер Старият рибар не можел да заспи и стоял на брега на реката угрижен, гледайки полюшващите се вълни. Изведнъж чул звук ПУК и видял как по средата на реката се появило кълбо златен огън. Той бил много учуден и решил да види какво се случва. Затова се качил в лодката си и с нея се приближил към златния огън. Погледал, погледал и се заел да хвърли рибарската си мрежа. С нея покрил златния огън и така той угаснал. Старият рибар се върнал на брега, разтворил мрежата и какво да види –  златният огън всъщност бил нефритена купичка за риби. Тя била доста голяма и плитка.

     Върху ѝ били гравирани двойка златни рибки, а на четирите стени – деликатни водни капки. Две големи листа обгръщали красив огромен лотосов цвят. Върху него седяло едно малко Рибарче, облечено с червена блузка и зелени панталонки. В ръцете си то държало една въдица. Това е нещо невероятно! – мислел си Старият рибар, докато гледал радостно и все повече харесвал откритието си.

      Една нощ той спял дълбоко, когато изведнъж някакъв звук го събудил от сладкия сън. Отворил очи и какво да види – звукът идвал от купичката за риби. Фууу, фууу.

       В тъмнината се появил златен лъч светлина и лотосовият цвят по чудо оживял пред очите на стареца. Зелените листа с цвета започнали да растат нагоре. Колкото повече растели, толкова по-големи били. Колкото повече растели, толкова по-високи били. Рибарчето върху лотоса също пораснало. Държейки в ръце своята въдица, то станало на крака и засмяно рекло на рибната купичка:

         — Купичке, купичке, завърти се, завърти се! Бистра водичке, бистра водичке, раздвижи се, раздвижи се!  — Купата се размърдала и по чудо се напълнила с бистра вода. Рибарчето отново усмихнато се обърнало към нея:

        — Бистра водичке, бистра водичке, носи се, носи се! Златни рибки, златни рибки, плувайте, плувайте! — Още щом изрекло тези думи, водата забълбукала, а малките златни рибки също се раздвижили като по команда и започнали да плуват щастливо във водичката. Рибарчето за трети път весело казало към купата:

        — Златни рибки, златни рибки, подскачайте, подскачайте! Бистра водичке, бистра водичке, надигни се, надигни се! — Още на мига златните рибки изплували от водата и скочили цели две педи над купичката. Водата се разплискала навън. В този миг Рибарчето вдигнало въдицата си и изчакало златните рибки да скочат във въздуха. Тогава замахнало с въдицата – ХОП, и мигом уловило една златна рибка. Рибарчето размахало и златната рибка се озовала отново във водата. От повърхността ѝ изскочили безброй златни капчици, които се разпръснали по пода. Хи-хи-хи! – смеело се Рибарчето. Но не щеш ли – видяло, че съвсем скоро слънцето ще изгрее. Тогава прегърнало въдицата си, седнало обратно върху лотоса и усмихнато казало на рибната купичка:

        — Бистра водичке, бистра водичке, утихни, утихни! Златни рибки, златни рибки, спрете се, спрете се! — Чудо! Бистрата вода на мига се успокоила, а златните рибки престанали да подскачат. Рибарчето и лотоса ставали все по-мънички. След миг всичко се върнало обратно в купичката. Старият рибар бил толкова изненадан, че ни гък не смеел да каже. Той взел купичката, погледнал я отляво, погледнал я отдясно – Я! Била съвсем същата като преди. Тогава старецът разгледал водните капчици по пода. Това не били капчици, а зрънца от чисто злато! Старият рибар бил несравнимо щастлив.

      Взел златните зрънца и отишъл до града, за да си купи храна и други продукти. Не щеш ли – по средата на пътя случайно срещнал един чужденец. Чужденецът му рекъл:

        — Старче! Откъде си взел тези златни зрънца? — Старият рибар му разказал всичко за рибната купичка. Чужденецът се шокирал, започнал да върти очи и отново попитал как се казва, къде живее. Старият рибар съвсем искрено му разказал всичко. Но кой да знае? На следващия ден се случило нещо ужасно. Двама пратеници на императора завели стареца с неговата купичка до съда. Старият рибар видял един строг съдия, който седял, а до него прав бил Чужденецът, когото старецът срещнал предния ден. Съдията изкрещял с пълно гърло:

    — Старче! У теб има една рибна купа, рибарчето в нея може да оживява, златните рибки могат да подскачат, изскочилите водни капки могат да се превръщат в зрънца злато. Прав ли съм? — Старият рибар учудено кимнал с глава и тогава съдията, сочейки стареца с пръст, започнал да го обвинява:

      — Ах, ти, стари измамнико! Как смееш да откраднеш скъпоценната вещ на този чужденец?! Бързо върни рибната купичка обратно! — Щом чул тези думи, Старият рибар бил толкова ядосан, че цялото му тяло затреперило. Той казал:

      — Очевидно е, че аз извадих тази рибна купичка от реката, как може да ме обвинявате в кражба?! — В този миг чужденецът се обърнал към съдията:

      — Той все още не си признава, ето защо престъплението му трябва да се накаже подобаващо! И трябва по най-бързия начин да върне купичката! — Старият рибар бил страшно вбесен и изкрещял на Чужденеца:

       — Ей, това е наша, китайска скъпоценност! Щом казваш, че купичката ти принадлежи, защо Рибарчето от нея е с китайски черти? Дрехите му  също са такива, каквито носим в Китай. — Съдията и Чужденецът се гледали един друг, гледали се и не обелвали и дума. Най-накрая арогантно отговорили:

      — Няма значение! Ти си откраднал рибната купичка! Върни я веднага! — Чул се звук ТУП и Старият рибар припаднал на земята от яд. Рибната купичка се строшила на ситни парченца. Изведнъж Рибарчето от купичката се раздвижило. Застанало пред стареца, размахало въдицата и започнало да става все по-високо и голямо. С въдица в ръка замахнало към Чужденеца. Кукичката се закачила точно на устата му. Тогава момченцето опънало въдицата и вдигнало Чужденеца във въздуха. Щом завъртяло въдицата, Чужденецът направил няколко кръга във въздуха и отлетял надалеч в небесата. В този миг съдията си помислил, че Рибарчето се кани да закачи и него на въдицата си. Изплашил се, притъмняло му пред очите, паднал под стола и умрял.

       Рибарчето изправило на крака Стария рибар и внимателно го хванало под ръка. Ето как старецът и момченцето излезли от съда и незнайно къде заживели щастливо дните си.

Превод: Сияна Симеонова

Видеоклип: 蓝雪儿飞舞